Всички гледат тренировката. Шампионът се прави в другите 22 часа.
Карлос Насар — 30 световни рекорда, две тренировки на ден, шест дни в седмицата — разказва час по час какво всъщност прави. И защо тренировката е най-лесната част от деня му.
Има едно нещо, което позволява на някои хора да тренират по два пъти на ден, шест дни в седмицата, години наред — и да не се чупят.
Докато повечето хора се чупят от три тренировки седмично.
Ти го познаваш този човек. Има го във всяка зала. Вдига повече от теб, тренира по-често от теб, спи по-малко от теб — и никога не е контузен. Ти се пазиш, слушаш съветите, не преминаваш границата. И пак: рамото те боли трети месец, кръстът те стяга, а същата тежест, която миналата година беше загрявка, сега ти се струва тежка.
И не е това, което мислиш
Не е генетиката. Не е дарбата. Не е тестостеронът. Не е това, че той е на 22, а ти на 38. И със сигурност не е това, което той прави в залата.
Аз съм Карлос Насар. Тренирам от девет годишен. На 19 имах 30 счупени световни рекорда. Вдигам по около 20 тона за една сутрешна тренировка.
И ще ти кажа нещо, което може да не ти хареса:
Тренировката е най-лесната част от деня ми.
Тя е час и половина. Може би два. Тежка е, боли, но е ясна — знаеш какво правиш и знаеш кога свършва.
Тежкото е другото. Тежки са останалите 22 часа. И точно там повечето хора губят — не под щангата, а между тренировките.
Ето какво реално се случва в един мой ден. Час по час.
Първите десет минути не са за телефона
Събуждам се преди алармата в повечето дни. Първите минути не са за нищо. Само едно нещо си спомням: какво съм обещал.
Звучи като реплика от филм. Не е. Това е инструмент. Довечера ще съм на седмия си час в залата, с болно коляно, и единственото, което ще ме държи, е обещание, дадено сутринта.
„Най-страшното е да излъжеш себе си. Да забравиш какво си обещал.“
И не съм сам, когато тренирам в празна зала. Хиляди деца ме спират по улиците и ми казват „ти си нашият“. Не мога да ги предам.
Мотивацията не е състояние. Мотивацията е сметка, която плащаш всяка сутрин.
Закуската
Яйца. Овесена каша с мляко. Кюфтета с риба тон. Нищо екзотично. Нищо скъпо. Гориво.
Ям между 5 и 7 пъти на ден. Не защото ми е приятно — след третото хранене вече не е удоволствие, а работа. Месо и въглехидрати. Пиле, телешко, свинско, риба. Ориз, картофи, салата, супа.
Сменям постоянно. „Всичко ми е любимо. Когато ядеш само едно нещо, понякога ти стига.“
И едно нещо, което изненадва хората: не пия енергийни напитки. Никакви.
„Повечето са с много захар. Ако ще ям захар, предпочитам да е хубава торта.“
Кафе преди тренировка — да. Кутийки — не. Не защото са забранени. Защото не си струват.
Масажът, който никой не снима
Преди всяка тежка сесия имам спортен масаж. В тежките дни — три-четири пъти на ден. Преди и след всяка тренировка.
Хората мислят, че това е лукс. Не е. Това е застраховка.
Мускулът трябва да е топъл и пълен с кръв, преди да го натовариш. Ако не го направиш, няма да се контузиш днес. Нито утре. Ще се контузиш след месец — и няма да разбереш защо.
Ние правим prehab, а не rehab. Работим преди, за да не се налага да работим после.
И забележи нещо. Досега в този ден няма нито един вдигнат килограм. А вече е седем и половина сутринта.
Първата тренировка
Загрявката ми започва с 90 коремни преси. После разтягане. Чак тогава щангата.
Преден клек: 70. 120. 160. 200. 240.
Между сериите не мълчим. Шегуваме се, пием кафета, викаме. Изглежда несериозно. Точно обратното е:
„Опитвам се в залите да е постоянно шоу и смях — така върви тренировката.“
Никой не издържа 11 години на стиснати зъби. Издържаш, ако ти е кеф.
Денят, в който казах „не“
И тук се случи нещо, което искам да чуеш внимателно.
Последното упражнение днес трябваше да е клек. Не го направих. Коляното ме предаде.
Треньорът беше там. Можеше да каже „давай“. Аз казах не.
„Защо да рискувам? Дори треньорът да каже да — не. Слушай тялото си.“
Един пропуснат клек не струва нищо. Едно скъсано сухожилие струва година от живота ти.
По-нататък в тази статия ще ти кажа как научих това. Платил съм за него.
Сънят не е мързел
Телешко или пържола. Понякога риба или пиле. Салата, супа, плод. Когато натоварването се качи — ориз и картофи във всяко хранене.
После лягам. Минимум час и половина. Не е случайно число. Един пълен сънен цикъл е около час и половина. Събудиш ли се по средата, ставаш по-зле, отколкото си легнал.
Общо спя около 10 часа в денонощие.
И виж колко фино е всичко това. На 19 години съм. Ако спя 20 минути по-малко, го усещам на следващия ден.
„На 15 отивах на дискотека, стоях до 6 и сутринта отивах на тренировка свежарка. Сега съм спал 20 минути по-малко и съм сърдит.“
Ако си на 30, на 35, на 40 — знаеш точно за какво говоря. И знаеш, че всяка година става по-фино.
Седем часа на ден под щангата
Три-четири часа сутринта. Три-четири часа следобед. Шест дни в седмицата. В неделя само загрявка.
„Горе-долу по седем-осем часа на ден тренировка.“
За вечеря: две порции пиле с картофи. Още две порции картофи. Пържола. Наденица. Само за мен. Само за вечеря.
Не е шега. Това е сметката, която тялото ми е изкарало за деня.
Сега направи сметката
Тренирам 7 часа. Останалите 17 ям, спя, лежа на масажната маса и се възстановявам.
Съотношението е приблизително 1 към 2,5 в полза на възстановяването. И това е при човек, чиято работа е буквално да вдига тежести.
Сега твоят ден. Тренираш час и половина. Оставаш след работа. Спиш шест часа. Ядеш каквото се намери. Никакъв масаж, никакво разтягане. А в събота компенсираш с по-тежка тренировка, защото си пропуснал сряда.
Твоето съотношение е обърнато. Ти влагаш почти всичко в частта, която те чупи, и почти нищо в частта, която те гради.
Защото ето какво никой не ти е казал достатъчно ясно:
Тренировката не те прави силен.
Тренировката те чупи.
Силен те прави това, което се случва след нея.
Вдигането на щанга е контролирана повреда. Микроскъсвания в мускула, натоварени връзки, изпразнени депа, възпаление. Това е сметката. Възстановяването е плащането.
Ако не платиш, дългът не изчезва. Той се натрупва.
И не е твоя вината, че не си го знаел. Никой не снима масажа. Никой не снима как спя следобед. Никой не пуска рийл с единайсет таблетки на масата.
Снима се вдигането. Крясъкът, чинията, PR-ът. Единствените деветдесет секунди от деня, които изглеждат добре на видео.
Ти си гледал стотици часове от този спорт и почти нула часа от истинската работа. И си направил единствения логичен извод: че работата е в залата.
Не е. Залата е мястото, където се хаби. Другите 22 часа са мястото, където се прави шампион.
Как разбрах това. Скъпо.
Ще ти разкажа за деня, който ме научи.
Скъсах си ахилеса. Не частично. Напълно. Инцидент — срязано сухожилие, срязани кръвоносни съдове, артерии. Точно там.
Няма да описвам месеците след това. Който ги е минавал, знае как изглеждат.
Ще ти дам само три неща.
Първото: загубих толкова кръв, че свалих 10–15 килограма.
Второто: бях гипсиран до горе и не можех да ходя. Живях три месеца при мой приятел — Виктор — защото трябваше някой да се грижи за мен. Носеше ме до залата. Ако се спънех и стъпнех на този крак, сухожилието се късаше наново и всичко започваше отначало. Операция. Гипс. Всичко.
Третото и най-важното: не се контузих, защото бях слаб.
Аз бях най-силният в тази зала. Клякам 300. Гърбът ми е като въже. Краката ми местят неща, които повечето хора не могат да преместят.
И всичко това не значеше абсолютно нищо, защото едно нещо в мен беше по-слабо от останалото. Едно сухожилие. Не мускул. Не воля. Не характер.
Тялото ти не се чупи там, където е най-силно.
Чупи се там, където е най-слабо.
Правилото на слабото звено
И слабото звено почти никога не е мускулът.
Всичко, което правя между тренировките — масажът, сънят, храненето, добавките — е за него. Не за бицепса. За звеното, което ще поддаде първо.
Как разбираш, че твоето слабо звено вече ти говори
То не крещи. То шепне с години, преди да се скъса.
Ето как звучи шепненето:
- Сутрин ставите те болят, преди да си направил каквото и да било. Не след тренировка. Просто като станеш.
- Същата тежест ти се струва по-тежка, отколкото беше преди шест месеца — а ти не си спирал да тренираш.
- Възстановяваш се за три дни там, където преди ти трябваше един.
- Имаш едно място — коляно, рамо, кръст — за което знаеш, че „не е наред“, но не е достатъчно зле, за да отидеш на лекар. Затова го заобикаляш. Сменяш упражнението. Свикваш.
- Разболяваш се точно когато си в най-добра форма. Това не е ирония. Това е имунна система, която плаща за натоварване, което не си покрил.
- Вечер си изморен, но не можеш да заспиш. Тялото е свършило. Главата — не.
Ако си кимнал на две от тези, слабото ти звено вече ти говори.
Ако си кимнал на четири — то не шепне. То те предупреждава.
И тук е грешката, която правят почти всички
Хората, които се грижат за себе си, купуват добавки. Това е добре.
Само че виж какво купуват: протеин, креатин, предтренировъчно, аминокиселини.
Всичко това е за силата. За страната, която вече ти е силна. Ти зареждаш най-дебелата брънка от веригата.
Никой не зарежда слабото звено. Костите. Ставите. Черният дроб, който преработва всичко, което вкарваш. Нервната система, която не е спирала от три месеца. Възпалението, което тлее, без да го усещаш.
Защото слабото звено не е ефектно. Не се снима. Не дава пъмп. Не се вижда в огледалото. То просто чака.
И тук е отговорът на въпроса, с който започнахме — защо някои хора издържат години, а други се чупят. Те не тренират повече от теб.
Те просто плащат сметката всеки ден, докато ти я отлагаш.
Защо не мога да сложа нищо непроверено в тялото си
Има още едно нещо в моя ден, за което почти никой не пита. Аз съм тестван за допинг по три пъти в месеца. Понякога повече.
Пиша в система, наречена ADAMS, къде се намирам. Постоянно. Всеки ден. Идват без предупреждение, където и да съм — вкъщи, на лагер, в чужбина. Взимат кръв и урина на място.
Ако три пъти не ме намерят там, където съм написал, това се брои като хванат с допинг. Наказание. Отнети медали.
Сега разбери какво означава това на практика.
Бях болен. Обикновена кашлица, запушен нос. Знаеш ли какво не мога да взема? Капки за нос. Защото повечето съдържат псевдоефедрин. Сироп за кашлица — не. Прахчетата за грип — не.
„По-добре тренирам със запушен нос.“
Има книга със забранени вещества. Дебела е като телефонен указател. И всяка година става по-дебела.
Затова, когато ме питат защо съм толкова досаден на тема добавки, отговорът е кратък:
Аз не мога да си позволя късмет.
Един непроверен продукт може да ми вземе всичко, за което съм работил единайсет години. Не мога да прочета етикет и да се надявам. И точно затова следващото нещо съществува изобщо.
Петте неща, които ме държат цял
Ако ме питаш какво реално ме държи, отговорът е пет неща:
- Масажист. Всеки ден. В тежките дни — четири пъти.
- Лекар и физиотерапевт. На повикване.
- Десет часа сън. Защото не ходя на работа в осем.
- Храна, приготвена за мен, пет до седем пъти на ден.
- И едно саше витамини сутрин.
Погледни списъка честно.
Първите четири не можеш да си купиш. Не защото нямаш пари, а защото имаш работа, деца, наем и трийсет и осем часа седмично, които не са твои.
Петото можеш. И точно то е онова, което покрива слабото звено.
Какво е Nasar Pack
Ще бъда честен: аз имам интерес да говоря за този продукт. Носи моето име. Точно затова държах на едно условие, преди да го сложа върху него.
„Всичко да минава през Карлос, за да го пробва — и да не излиза, че е химия. Абсолютно са натурални.“
Nasar Pack не е протеин и не е стимулант. Няма да те събуди, няма да ти даде пъмп и няма да усетиш нищо в първите десет минути.
Това е едно саше на ден. 11 таблетки. 30 дни.
Направено е по един-единствен принцип: да покрие системите, които се чупят първи под натоварване. По реда, по който поддават.
Кости, стави, връзки
Калций, магнезий, фосфор, мед и бор — за костната плътност и минералния баланс. Плюс билков комплекс с джинджифил, босвелия, куркума и бромелаин, който работи срещу възпалението и подкрепя ставите. Това е точно частта, за която ми се иска да бях знаел преди ахилеса.
Възстановяване и мускулна тъкан
L-глутамин, CLA и Омега-3 (EPA и DHA). Не за да вдигнеш повече днес — за да можеш пак вдругиден.
Енергия и метаболизъм
Коензим Q10, целият Б-комплекс, цинк. Това е разликата между „изкарах тренировката“ и „изкарах тренировката и вечерта още ме има“.
Нервна система и глава
Ноотропен комплекс — ашваганда, готу кола, родиола. Под щанга от 250 килограма главата ти носи толкова, колкото и краката. А стресът, който трупаш през деня, влиза в залата заедно с теб.
Имунитет
Витамин C и шипка, плюс антиоксидантен комплекс от зелен чай, гроздови семки, борова кора, алфа-липоева киселина, ликопен и лутеин. Помниш ли „разболяваш се точно когато си в най-добра форма“? Това е за него.
Черен дроб
Бял трън, артишок, кайенски пипер. Всичко, което вкарваш в тялото си, минава оттам. Никой не се сеща за черния си дроб, докато не стане късно.
И мулти A до Z таблетка отгоре, за да няма дупки в основата.
Единайсет таблетки. Едно саше. Веднъж на ден, с храна.
Не защото единайсет звучи впечатляващо. А защото толкова са нужни, за да се покрие целият фронт наведнъж — вместо да купуваш седем различни кутии, да ги подреждаш на масата и да ги забравиш след третата седмица.
„Вече съм започнал да ги приемам — резултатът е топ.“ „Не съм ги спирал два месеца.“
И най-важното, което искам да чуеш ясно:
„Витамини за спортисти — ама може и хора, които не са професионални спортисти. Правим ги за всички, но помагат и на професионално ниво.“
Не ти трябва да вдигаш 250 килограма, за да ти е нужно. Трябва ти само тялото ти да работи повече, отколкото си почива.
А това важи за почти всеки, когото познавам.
Какво казват хората, които вече го пият
„Използвам Nasar Pack от около месец и съм доволен от резултатите — имам повече енергия по време на тренировки и усещам, че се възстановявам по-бързо. Капсулите се преглъщат лесно и не дразнят стомаха.“
„Усещам подкрепа не само за тренировките, но и за ежедневните задачи.“
„Ползвам продукта от 2 седмици и резултатите са положителни. Считам, че с пълния цикъл ще постигна желания резултат.“
Съставките са преминали строг производствен контрол. Това не е рекламно изречение — това е причината изобщо да сложа името си върху кутията.
Как се приема: едно саше на ден, по време на хранене, с много вода. Минимум един месец. За стабилен резултат — два до три.
Без зареждащи фази. Без протоколи. Едно нещо, веднъж на ден. Точно затова се спазва.
Оттук нататък имаш два пътя
Първи път
Продължаваш както досега. Тренираш здраво, ядеш горе-долу правилно и разчиташ слабото ти звено да издържи още малко.
Може и да издържи. Повечето хора карат така — до деня, в който не издържи. И тогава не губиш една тренировка. Губиш сезон. Или две години, като мен.
Утре ще стане следващата седмица. Тя — следващият месец. А след година ще си точно тук, само с една контузия отгоре и с още дванайсет месеца, в които не си плащал сметката.
Втори път
Затваряш дупката днес. Даваш на тялото си същото, което давам аз на моето — всеки ден, докато ме тестват по три пъти в месеца.
Аз нямам избор.
Ти имаш.
Nasar Pack
30 сашета · 11 таблетки на саше · един месец
Едно саше на ден, с храна и много вода.
И последно нещо. Медалите са хубави. Но когато лежах гипсиран и не можех да стигна до банята сам, до мен беше един приятел, който ме носи три месеца.
„С хора се живее. Не с пари, не с коли.“Карлос Насар
Пази тялото си, докато е здраво. То е единственото, което не можеш да си купиш обратно.
Хранителната добавка не замества разнообразното хранене и здравословния начин на живот. Не превишавайте препоръчаната дневна доза. Да не се използва от деца, бременни и кърмещи жени. При прием на лекарства или наличие на здравословен проблем се консултирайте с лекар. Съхранявайте на място, недостъпно за деца. Индивидуалните резултати могат да варират.
